Рене Декарт От Ивелина Стоянова

Рене Декарт

• От Ивелина Стоянова

• Студентка Компютърна химия 1 курс

• Дата:27.05.2008

Кой е Рене Декарт?

• Френски философ

• Математик

• Физик

• Създателят на декартовата координационна система,която е оказалa голямо въздействие върху аналитичната геометрия и математически анализ

Някои биографични данни

• Декарт е роден през 1596 в Ла Е, Централна Франция, в семейството на Жоашен Декарт. Майка му умира,когато той е едва на 1 годинка.

• Завършва йезуитския колеж в Ла Флеш, основан от крал АнриІV.

• Математика той изучава в Бреда, Холандия,където се запознава със сър Исак Нютон.

• През 1649 година заминава за Швеция по покана на кралица Кристина и умира там от пневмония в началото на 1650 година. Тъй като е католик, той е погребан в гробище за некръстени деца.

• По-късно останките му са преместени в Париж, а по време на Френската революция – в Пантеона.

Философия

• Философията на Декарт е дуалистична. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция) .Философията на Декарт търпи своето развитие в няколко конкретни аспекта:

• Метафизика

• Гносеологичен метод

• Правила на Декарт

• Доказателство за съществуването на Бога

• Етика

Метафизика

• Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята- делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната-протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са въображение, чувства и желания. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.

Гносеологичен метод

• Според Декарт сетивата и изобщо емпиричното познание, изградено върху тях, заблуждават. Емпиричното познание и точните науки, изградени на неговата база, са колкото полезни, толкова и вредни. Материалната действителност съществува, но тя е недостъпна за опита. Затова и цялата тежест на познанието пада върху ума, интелекта, който единствен е способен да разграничи истинното от неистинното. Знаменитото "Cogito ergo sum" (буквално "Мисля, значи съм", превеждано като "Мисля, следователно съществувам") изразява най-точно гносеологичния подход на Декарт като философ.

Правила на Декарт

• никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност , че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение;

• 2) да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре;

Доказателство за съществуването на Бога

• Като логическо следствие от разсъжденията на Декарт следва идеята за Бога. Самият той се наема да я обоснове и утвърди в своето творчество. Доказателствата по подразбиране са рационални. Тъй като познанието се крепи върху ясни и точни идеи, а Бог по презумпция е техен източник, Декарт разсъждава:

• Идеята за извор на познанието като такова е доказателство за собственото си съществуване, т. е. самата човешка психика и стремежът към познание са доказателство за Божието съществуване.
• На второ място е явлението – обект – като нещо, сетивно възприемаемо, но разбираемо единствено с усилието на мисълта или разума – само те могат да вникнат в неговата същност и да го обяснят.

Етика (1/2)

• С работата си в областта на Етиката , Рене Декарт отговаря на някои от изконните въпроси в човешкия живот и въвежда едни от най-коментираните теории и идеи:

• идеята за "съвършеното същество като истински обект на любовта";

• идеята за "противоположността на духа и материята", която ни предписва да избягваме всичко телесно;

• идеята за "безкрайността на Вселената", която ни предписва "издигане над всичко земно и смирение пред Божествената мъдрост";

• накрая идеята "да сме солидарни с другите същества и с целия свят, за зависимостта ни от тях и за необходимостта да се жертваме за общото благо".

Етика (2/2)

• По молба на кралица Кристина Декарт подробно отговаря на въпросите:

• Какво е любовта?

• Оправдава ли се любовта към Бога единствено от естествената светлина на разума?

• Коя крайност е по-лоша - безпорядъчната любов или безпорядъчната омраза?

Декартовите трудове

• Правила за ръководст­во на ума;

• Светът, или трактат за светлината;

• Разсъжде­ние за метода;

• Размишления върху първата философия;

• Начала на философията;

• Страстите на душата;

• Компен­диум по музика;

• Диоптрика;

• Метеори;

Някои негови мисли:

• · „Повечето книги са така написани, че след прочитането на няколко пасажа и разглеждането на няколко картинки, вече знаеш цялата информация в тях. Всичко останало, което се съдържа в тези книги е само за запълване на хартията.“

• · „Всеки проблем, който разреша, става правило, което впоследствие ми помага да реша други проблеми.“

• · „Математиката познава много изкусни изобретения, които могат да бъдат полезни както за задоволяване на желаещите да се учат, така и за развитието на всички знания, облекчавайки труда на човека.“

• · „Мисля, следователно съществувам.“

• · „Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием…“

• · „Умът е градина, в която волята е господар.“

Мисли:

• Надявам се, че хората, ръководени от своят природен здрав смисъл, съдят по-правилно, отколкото вярващите само в старинни книги. Интелект - това е страст. За този, който иска да усъвършенства своя ум, по-важно е да размишлява от колкото да заучава. Малко имат добър ум, главното - лесно да го променят. Разум - това е увеличителното стъкло, което, възпламенявайки, самото то остава хладно. Мисля, следователно съществувам. Отчаяние - това е страх без надежда. Надеждата - това е стремление на душата да убеди себе си в това, че желаното се сбъдва...Страха това е склонност на душата.

Декартова координационна система

• Геометрията на Декарт ни представя едно понятиино изместване, в сравнение с традиционното за тогава разбиране за геометрия. Декарт приема кривите като места,които се определят при движението на една права спрямо друга. Така той до голяма степен опростява решаването на тази задача.

• Декарт преодолява изискването за хомогенност на формулите. За дотогавашната геометрия една алгебрична формула от рода на y²=2y+xy+5x+y² е безсмислена, защото и липсва хомогенност: не може да се събират лица (y ² , x ² , xy) с дължини (2y, 5x).

• Декарт стига до извода, че една алгебрична формула може да има геометричен смисъл само ако предварително се предпостави една геометрична отправна система в която всяко движение има като референт геометрично място, или както днес е известна - една “координатна система”. Така той създава и своята Декартова координационна система, която стои в основата на съвременната аналитична геометрия и математически анализ!!!

Рене Декарт

• Много е написано и коментирано за него!

• Човек, дал много на света!

• Човек,който с думите си може да накара всеки друг да се замисли върху живота си!

• Човек, от когото можем много да научим!