Живко Жеков термини и понятия в специалната педагогика



бет1/4
Дата02.07.2017
өлшемі0.62 Mb.
  1   2   3   4
Живко Жеков

ТЕРМИНИ

И

ПОНЯТИЯ

В

СПЕЦИАЛНАТА ПЕДАГОГИКА

I част

Списък на съкращенията:

англ. - английски

вж - виж


ВНД - висша нервна дейност

гл.т. - гледна точка

ДНК - дезокси рибо нуклеинова киселина

др. - други

ЗПР - задръжка в психическото развитие

от гр. - от гръцки

лат. - латински

МКБ - 10 - международна класификация на болестите

пед. - педагогика

РНК - рибо нуклеинова киселина

СОП - специални образователни потребности

соц. - социална

фр. - френски

ЦНС - централна нервна система



В.с.п. – виктимология социално-педагогическа

А

А - (от гр. a- , an-) - представка, означаваща отрицание или отсъствие на качество, изразено във втората част на думата; съответства на българската представка „не”, „без”.

Аберация - в психологията - отклонение от нормалната умствена дейност.

Абилитация - процес на придобиване на права, правоспособност; социално признат статус на субекта, придобил практически или референтно определени права и възможности. Терминът има поне два семантични аспекта. Първият от тях кореспондира с понятието абилитиран (habile - от фр. сръчен, умел), придобил умения. Вторият аспект предполага връзката придобиване на умелост - придобиване на права (habilitation - даване на правоспособност). В широк смисъл абилитация означава придобиване на социален статус и права. В специалната, социалната педагогика и социалните дейности абилитацията е сложен процес, чрез който се подпомага усвояването на социалните взаимоотношения и взаимодействия от субекта с различни - когнитивни, психични, неврологични, соматични и т.н. - отклонения в развитието (аномалии, дизонтогении). Основната форма на абилитация е научаването (учене) и практикуването на умения и средства за пласиране в средата (адаптация), познавателните възможности (отражение), социалните и обществените функции (битие).

Аблация - Вж. Отлепване на ретината.

Абнормност - (извън нормата, ненормалност); от статистическа гледна точка - съвкупност от измервани явления, разположени в края на кривата на нормалното разпределение; в психологията - извън психологическата (функционалната и т.н.) норма. Абнормността е по-често вродено състояние на физическо или психично отклонение от нормата. Абнормното поведение е характерно за индивиди със значителни, от количествено-качествена гледна точка, психични или физически деструкции и негативни свойства. Типичен пример за това са такива форми на поведение като аномалното, психопатното, патологичното и др. Става дума както за болестно (процесуално или стационарно) обусловен тип поведение, така и за придобити поведенчески деструкции, като в основата на систематизацията на абнормността е степента на негативната промяна или недоразвитието на съществени свойства на личността. В част от случаите детерминантите са органично-функционални, но подобна роля играят и фактори като дефицитарност (снижен интелект, соматични, рецепторни деструкции), дисхармоничност, отчужденост и др.

Абсанс - краткотрайно разстройство на съзнанието без моторен компонент. Отнася се към малките епилептични припадъци (petit mal) като самостоятелен вид или като елемент на малкия припадък.

Абстракция - (от лат. abstraction- отдалечаване, откъсване) - процес, операция на мислено отделяне на съществени свойства или признаци на даден обект, съответно явление, и откъсване от несъществените и единичните му признаци с цел обобщено отражение чрез понятие; отвлечено понятие или теоретично обобщение, създадено в резултат на абстрахиране.

Абцес - възпалителен процес, съпроводен с ограничено натрупване на отмрели тъканни структури.

Абулия - ( а-, гр. bule - воля) - безволие, патологическо отсъствие на желание или стремеж към някаква дейност; абулията обикновено възниква при масивни поражения на долните челни отдели на мозъка; може да бъде симптом на психическо заболяване или на някои погранични състояния (напр. психоневроза).

Автоматизъм - ( от гр. аutomatos - действа по собствена подбуда) - способност на организма на човека да извършва действия без съзнателно да ги контролира.

Автономност - социален статус, самоусещане и форма на независимо поведение на социалния индивид, както и степен в развитието на личността (в континиума хетерономност - автононост). Автономността предполага няколко важни черти на личността: цялостност, хармоничност, личностен интегритет, изграденост на собствен “номос”, непротиворечивост на поведението, самодостатъчност и др. Докато алиенирането е в причинно-следствена връзка с напускането на социума, автономността е един от възможните показатели за висока степен на социализираност на личността, която поема отговорност за собственото си поведение, за социалните си ангажименти и отстоява мястото си в социалните отношения от позициите на утвърдена система от ценности и нормативни основания на поведението. Наблюдава се предимно слаба подчиненост-конформност, висока самостоятелност на съжденията, действията и преживяванията. От позицията на другата крайна възможност в континиума от характерни за тази същност явления, Йънг отнася автономността към т. нар. “неадаптивно” поведение, което има смисъл само доколкото са възможни и крайни варианти на асоциална автономност като отчуждение, отшелничество или авторитарност. През последните години в психологията на субекта се използва и понятието “самост”, но то не замества изцяло посочената позитивна семантика.

Автентичен - (от гр. autentikos - вярно) - вярно, надеждно съответстващо на истината.

Автоагресия - разновидност на агресивно поведение, когато враждебните действия са насочени към самия себе си. Проявява се в склонност към самоунижение и/или самонараняване. В изключително тежки случаи - в опит за самоубийство. Характерно е за лица, страдащи от психични заболявания: депресия, шизофрения, някой форми на тежки невротични разстройства. Основно средство за корекция е съответното медикаментозно лечение и психотерапия.

Авторитарно - (от лат. autoritas - власт) - стил, начин на упражняване на властта; социална и психологическа оценка на стила на упражняване на властта; поведенческа характеристика на овластения деец (субект), подчертаваща неговата насоченост към еднолично управление, подчиняване на останалите в социалната сфера (страта, нация) чрез съсредочаване в свои ръце на властта и средствата за оказване на принуда (натиск, наказание, репресия). Авторитарният стил на управление и авторитарното поведение са форми на асоциално функциониране, крайните варианти на които водят до противообществени явления. В рамките на просоциалното си значение авторитарността е допустима в поведението на лидера (ръководителя, “звездата”), доколкото той е оторизиран (овластен - формално или неформално) и поради това натоварен с отговорност за функционирането на подчинената му социална единица. Злоупотребата с властта, манипулациите на социума с цел нейното неограничено ползване и увеличаването на нейния обхват, използването на репресии и т.н. са израз на аномия и усилват противообщественото значение на авторитарното поведение и управление (контрарно на демократично).

Аглутинация - (от лат. agglutination - залепвам) - форма на преработка на представите в процеса на въображение, която се изразява в създаването на нови представи по пътя на присъединяване на въображаеми части или свойства от един обект на друг. В психиатрията - сливане на отделни думи или техни части, поради което те могат да загубят своя смисъл, но могат да бъдат и семантично ”прозрачни”. Среща се най-често при болни от шизофрения. Има и по конкретно значение в медицината – напр. аглутинация на еритроцитите или други кръвни елементи в тромбозирането.

Аглосия - (от гр. а - не и glossa - език) - вродена липса на езика.

Агнозия - (от гр. а - не и gnosis - познание) - форми на централно обусловени разстройства на процесите на опознаване и разпознаване при запазен сетивен вход; неразпознаване на обекти и явления - слухови, зрителни, тактилни и др. Агнозията често е следствие на значителни увреждания на анализаторните системи в главния мозък - на коровите участъци или проводящите пътища. Типични явления на агнозия, например в речевата сфера, са редица симптоми на сензорната алалия и сензорната афазия. В тези случаи неразпознаването на определени нива и елементи на речевите и езиковите форми се свързва с трудности в декодирането на перцептивната информация, причинени от мозъчно недоразвитие и увреждания, локализирани в слепоочната речева сензорна област. Многообразният характер на нарушенията при агнозия (като симптоматика в сферата на зрението, слуха, осезанието и др.) създава обикновено еднотипни дисфункции, но са възможни комбинирани и тежки афатични форми.

Агнотия - (от гр. а - не и gnathos - челюст) - вродена липса на горна или долна челюст.

Агорафобия - (от гр. аgora - пазар, площад и phobos - страх) – натраплив невротичен страх от преминаване през площади, широки улици и открити места.

Аграматизъм - тип речева деструкция. Характерно е пълно или частично разстройство на граматичното управление и строеж на говорната и писмената реч с патологичен характер; явление на затруднено правилно конструиране на речевото изказване, различно от физиологичния (възрастово обусловен) и билингвистичния аграматизъм. Наблюдава се при афазии и дисфазии на развитието под формата на параграматизъм, при фонетични, фонематични, интелектуални, слухови и други нарушения. Води до трудно или неправилно разбиране на писмената, експресивната или на импресивната реч и предизвиква дефицит на речевата дейност, неадекватни на инструкцията реакции и поведение. По своята същност е сравнително често срещано патологично явление. В афазиологията се описват две форми – моторен аграматизъм („телеграфен стил”) и сензорен аграматизъм.

Аграфия - (от гр. a -, grapho - пиша) - нарушение на редица психофизиологични процеси, осигуряващи съответствието между звуковия и писменият аспект на речевата дейност, водещо до пълна неспособност за овладяване на процеса писане или до пълна загуба на вече изградения навик за писане. Аграфията се изразява в неточното съотнасяне на буквите с графемите и в неумението да ги съединяват в срички и думи; преписът при аграфия, като правило, е съхранен; аграфията обикновено е следствие на общото недоразвитие на речта при деца или е свързана с органични поражения на мозъка у възрастни.

Агресия - поведение на неконтролируема нападателна или неадекватна самозащитна реакция; форма на недостатъчно регулируемо нападателно и осъзнавано (различно от афективно и гневно) експанзивно поведение, целящо причиняване на вреда, а също промяна на обекта на агресията. Бива вербална или експресивна - телесна, инструментална (според средствата), реактивна, спонтанна, импулсивна, кумулираща, фонова, враждебна и др. Освен в кръга на класическите определения, предполагащи нанасяне на вреда, от редица автори се допуска и конструктивна агресия, свързана с преодоляване на затруднения пред креативно ориентираното поведение или инструментална агресия, разбирана като средство за постигане на значими цели. Според типа на отношенията, при които се наблюдава агресията, Мойър и Уитенбъргър отбелязват наличието на хищническа, родителска, между- и вътреполова, защитна, пренасочена и агресия между равни или за унищожаване на потомството. В психологията различни теории разглеждат агресията като инстинкт, нагон и социално учене (социално научаване). Резултатите от изследванията на агресията сочат връзката на отклоненията в поведението и високите стойности на измерената притежавана от личността агресивност. Предполагат се някои биофункционални предпоставки и предразположеност към актуализация на агресивно поведение, като особености на нервната дейност от типа на обща възбудимост, слабост на вътрешното задържане, емоционална и темпераментова специфика и др. По-често обаче агресивното поведение се усвоява чрез социално научаване върху основата на посочените функционални характеристики. При научаването значение имат фактори като провокирането, фрустрацията, слабият самоконтрол, натрупаният опит в осъществяване на агресията, пребиваването в среда, условия и пример на висока агресивност и т.н. Когато в основата на агресията няма психологични състояния и заболявания, е подчертано значението на научаването чрез подкрепление, награда, фиксация или провокиране. В триадата възникване - стимулиране - поддържане се разкриват следните значими за агресията поведенчески фактори: към 1- неврофизиологични, учене чрез наблюдение и директен опит; към 2 - негативно подкрепление, подражание на модел, стимул към агресия, дезорганизация на външния и вътрешния контрол, ситуация; към 3 - поддържане в средата, емпатия и снемане на отговорността. Във всеки конкретен случай обаче агресията се актуализира при взаимодействието на няколко фактора или при стечението на фактори от всяка посочена група. Най-голямо значение за формиране на агресивното поведение имат моделиращото влияние на средата и възпитателните взаимодействия, директният опит, стимулът и снемането на отговорността, като този тип съчетание води до висока вероятност от агресия или до тежки нейни прояви. Крайните форми на агресията обикновено водят до насилие, арогантност, жестокост, потискане, делинквентност (противоположно на конформност, покорност, търпимост, просоциално поведение и др.).

Адаптация - (от лат. adaptare) - в широк смисъл - приспособяване, нагаждане; от психологическа гледна точка - функция на социално формирани специфични механизми за приспособяване към природната и особено към обществената среда; условие за вграждане в социума. Въпреки възможностите за диференциация на множество типове адаптация, Селие предполага наличието на “общ адаптивен синдром”, в който се включва привикването, стресът и др. Механизмите на адаптацията при животните са изучени по-добре, отколкото при човека, доколкото при него по-трудно се отделят актовете на адаптация от онези реакции, които са резултат от научаването и съзнателния контрол. Основните форми на адаптация са гено-, фенотипни и социални, но обикновено те се актуализират като една цялостна реакция (“общ адапционен синдром”), протичащ в условията на активно взаимодействие със средата и търсенето на поведенски модус - в опита, чрез проби-грешки, подражание и имитация или креация (самостоятелно създаване на нови адаптивни форми на пов.). В биологията се наблюдава адаптация хомеостазисна, в психологията - сензорна и социална адаптация, а в етопсихологията - адаптивно поведение като мимикрия, конформност, агресия и др.

Адаптация (психическа) - психично явление, изразяващо се в преструктуриране на динамичния стереотип в съответствие с новите изисквания на обкръжаващата среда.

Адаптация (социална) - 1. Активно приспособяване на човека към променящата се среда с помощта на различни социални средства, което се характеризира с това, че човек осъзнава нуждата от промяна в отношенията с околната среда, създаване на нови начини за поведение, насочени към хармонизиране на отношенията с обкръжаващите. 2. Оптимизиране на взаимоотношенията между личността и групата, сближаване на целите на тяхната дейност, ценностната ориентация, усвояването от индивида на нормите и традициите на групата и по този начин - присъединяване към нейната структура. 3. Процес на усвояване от детето на новите за него социални роли и позиции, значими за самото дете, практикувани от неговото социално обкръжение - родители, учители, съученици и целия социум.

Адаптивност - нивото на реалните възможности за приспособяване на субекта към условията на средата; активно изменение на неговия социален статус в съответствие със степента на удовлетвореност или неудовлетвореност от себе си. Човекът може да бъде хармоничен и адаптируем или дисхармоничен и дезадаптируем неспособен за адаптиране към социума особено в условията на социални промени - личностни или обществени.

Адикция - зависимост, зависимо поведение. В теорията и практиката на етопедията понятието отразява поведение на зависимост от специфични стимулатори на функционирането - химични или биологични. Сред най-разпространените адикции са алкохолизмът и наркоманиите, но в последните години се увеличава значението на булимията, анорексията, виртуалната и двигателно-физическата адикция. В преобладаващата част от случаите адикцията и адиктивното поведение имат свойството не само да се закрепват, но и постепенно да деструктурират личността, при което може да се наблюдава нейната деградация или дегенерация. Като правило адикцията се преодолява трудно, има продължителен негативен ефект или неблагоприятен изход.

Аз-идентификация - процес на социално, ситуативно и индивидуално обусловено отражение на самия себе си (също и рефлексия, рефлексивно, нравствено) поведение на себеотражение, себеразкриване, себеизмама, себепредставяне и диференциация или отъждествяване на аз-идентификацията с друг(и). Според К. Роджерс, разграничаването на индивида от другите е процес и поведение, чрез което се отчитат, настояват или актуализират неговите неповторими и присъщи качества (индивидуализация). Важен елемент на аз-идентификациите е приемането на онези личностни черти, които, според индивида, са ценени от другите (самооценка, себевъзприемане и себеприемане). Заедно със самочувствието или емоционалния аспект на аз-идентификацията, посочените нейни елементи са важен компонент на саморегулацията на поведението. Голямо е и значението на отъждествяването, чрез което се възприемат образци (кумири), роли и приобщаване към друг индивид или група (съдействие, любов, дружба). Аз-идентификацията винаги се осъществява в социалния контекст на взаимодействието, ситуацията и самооценката. От аз-идентификацията често зависи ролята, поведенският модел (сценарий), характерен за индивида. С аз-идентификацията са свързани и далечните перспективи на личността, образуваните от нея екзистенциални мисли, стил на живот и на социално функциониране.

Аз-образ - един от аспектите на “Аз-а” (Аз-образ, Аз-идентичност и Аз-субективно). Системен образ за себе си: 1) поведение на осъзнаване на себе си; 2) степен на значимост на Аз-а за неговия носител; 3) цялостност и непротиворечивост (хармоничност) на Аз-а; 4) времева устойчивост на представата за себе си. Поведението на субекта е зависимо от аз-образа и следва степените на неговата зрялост. Преди идентификацията на Аз-а (3-4 год. възраст) поведението на детето се регулира от околните възрастни. Елементите на самостоятелност в поведението нарастват и към 6-7 год. възраст детето се включва в нов тип социална дейност, която изисква все по-значителна Аз-идентичност и лична отговорност. След 14-15-та година юношата вече формира екзистенциален образ на себе си и собствения си живот, а до края на младежката възраст Аз-образът обикновено е изграден и стабилизиран. По този начин последният се превръща в представа на личността за себе си, в мяра и регулатор на собственото поведение и мотивираща нейната дейност система.

Акинезия - обездвиженост, ограничение или липса на движения, частични парализи или парези. Симптоми на деструкцията в сферата на ефекторите (двигателни мозъчни зони, проводящи нервни пътища), афекторите (сензорните зони и пътища), локални поражения на нервната система и др. Акинезията предизвиква, освен типични, обвързани с конкретните поражения на сензо-моторната сфера, и специфични нарушения и системни типове отклонения в поведението. В случая систематизацията на поведенческата отклоненост възниква първично на базата на двигателно-чувствителната недостатъчност, а вторично - поради изоставане в общото психично развитие, интелектуален дефицит, различни форми на дисонанс: емоционален, когнитивен, интерактивен и др. В соматопедията една от насоките на работа е свързана с развитието, разнообразяването и активизирането на поведенчески модели за постигане на адекватна социализация.

Акалкулия - (от лат. calсulo - смятам) - специфична невъзможност за смятане при наличието на нормално умствено развитие и съхранена реч. Може да се получи в резултат на алексия или аграфия за цифри, а понякога от загуба на представната способност за числа и като следствие от моторните афазии.

Акомодация - (от теорията на Пиаже) - промяна на вече съществуващите знания и умения в съответствие с появата на нови условия.

Акомодация очна (зрителна) - (от гр. accomodatio - приспособяване) - неволева функция на зрителния анализатор. Способността на окото да вижда ясно предмети на различни разстояния. Осъществява се чрез промени в дебелината на лещата, които зависят от еластичността й. При гледане в далечината лещата изтънява, а при близко гледане тя се удебелява и увеличава оптичната си сила. Когато четем и пишем мускулът се съкращава, лещата се издува и образът на близко разположените обекти се фокусира върху ретината.

Акомодация психическа - функционална възможност на ЦНС на човека да се приспособява към условията на обкръжаващата среда - по-бързо или по-бавно и да изработват трайни динамични стереотипи. При нарушение на тези способности всяко преместване от едно място на друго води до реакция на протест, реакция срещу по-високи изисквания при по-слабата, непълноценна нервна система.

Акроцефалия - вродена аномалия на черепа, при която главата придобива конична форма, с продълговат череп и изпъкнало чело. Дължи се на ранно вкостяване на коронарния шев.

Аксон - (от гр. axon - ос, линия) така се нарича дългия израстък на нервната клетка (неврона), по който протичат електрически импулси от тялото на неврона към следващ неврон или моторен изпълнител (мускул)или към сетивен център.

Акт - част от действие, постъпка; елемент на поведение (поведенски акт). Условно диференцирана или завършена, относително кратка част от действието, респективно операцията, съдържащи се в и/или съставляващи поведението; реално завършено (в дихотомията цел - резултат) поведенско действие. Може да се приеме, че поведенческият акт е или стереотипна, автоматизирана (слабо регулирана на съзнателно ниво) реакция (рефлекси, привички), или е сложно разгърната целева форма на поведение.

Активност - собствената поведенческа и битова динамика, протичаща на базата на нервно-психична активация и регулирана от мотивация и цел. От психофизиологична гледна точка активността е надситуативна, независима от предидущи дейности, произволна, волева и устойчива форма на субектно поведение. Следва да се диференцират явленията при индивидуална и групова активност, като при последната активността се индуктира и поддържа от външни фактори. Диференцират се надситуативна, полезависима (от ситуативни фактори), търсеща, познавателна, дейностна и т.н., като във всички случаи активността характеризира поведение с динамика и високо ниво на индивидуална актуализация.

Каталог: tadmin -> upload -> storage


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4


©stom.tilimen.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет