Българска академия



Pdf көрінісі
бет1/27
Дата13.10.2018
өлшемі240 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27
86804

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ 
НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ
АЛЕКСАНДР СЕРЕДА
Силистренско-Очаковският еялет 
през XVIII -  нач. на XIX в.
Административно-териториално устройство, селища и население в 
Северозападното Причерноморие
София 2009 
Дио Мира

Середа, А.  Силистренско-Очаковският еялет през ХУГИ -  нач. на XIX в.: 
Административно-териториално устройство, селища и население в 
Северозападното Причерноморие. -  София: Дио Мира, 2009. -  262 с.
Sereda A.  The Region (eyalet) of Silistra-Ochakov In the  18th -  Early 19th Centuries. 
Administrative and Territorial Structure, Settlements and Population In the Northwest 
Black Sea Region. -  Sofia: Dio Mira, 2009. -  262 p.
Автор: д-р  Александр  Середа
Отговорен редактор: проф. д.и.н.  Стефан  Дойнов 
Научен редактор: проф. д.и.н.  Елена  Грозданова 
Консултанти: доц. д-р Стефка Първева 
доц. д-р Олга Тодорова
Рецензенти: проф. д.и.н.  Елена  Грозданова 
проф. д.и.н.  Румяна  Радкова
© Александр Григориевич Середа
ISBN 978-954-92469-4-0
Издава: Дио Мира -  Никодима Медарова 
София, Цариградско шосе  138

з
ПРЕДГОВОР
Османското наследство в Северозападното Причерноморие до голяма степен 
определя развитието  и  обособяването  на няколко териториални  формации  в  него. 
Това налага изследването  на протичащите  процеси  в  изградените  структури  през 
османския  период  като  основа  за  доброто  познаване  историята  на  региона  и 
населението  му,  който  остава  в  центъра  на  историческите  събития  в  Източна 
Европа.  Степите  на  Северното  черноморско  крайбрежие  са  вековен  транс­
континентален  коридор  на  “великите”  преселения.  Номадите,  стигайки  до 
западните  предели  на  “Великата  степ”,  развиват  тук  своя  държавност,  контак­
тувайки със земеделския свят на икономическо и културно ниво.
Върху Причерноморския възел на Югоизточна Европа през Средновековието 
се  концентрират  и  османските  интереси.  След  установяването  си  в  българските 
територии,  османците  формират  тук  плацдарм  за  по-нататъшно  разширение, 
развивайки  едно  от  направленията  на  османската  експанзия.  Създаването  на 
военноадминистративно  крило  позволява  на  османците  да  се  насочат  към 
отвъдцунавските 
територии 
на 
Северозападното 
Причерноморие. 
След 
завладяването 
на 
балканските 
територии 
империята 
изгражда 
своята 
провинциална  структура  в  рамките  на  един  европейски  еялет  -   Румелия.  От 
източните  части  на  заробената  България  се  организира  Силистренският  санджак. 
Северните територии  от Дунав до Днепър  стават съставна част на този санджак в 
еялет  Румелия.  Османската  империя  владее  региона  над  триста  години,  като 
икономически усвоява земите чрез заселването на различните етноси и народи. Тя 
постоянно  разширява  териториите  си  и  доразвива  административните  си 
структури в рамките на изградения впоследствие Силистренско-Очаковски еялет.
Проблемите  и  различията  в  оценките  за  османския  период  в  историята  на 
Северозападното  Причерноморие  започват  още  с  определянето  на  началото  на 
османското  присъствие  в  региона.  Сблъскват  се  мненията  и  гледните  точки  за 
характеристиките  и  особеностите  на  отделните  етапи  на  османското  завладяване 
на Северозападното  Причерноморие.  Историографията  не  предлага и  еднозначни 
оценки  за  характера  и  смисъла  на  отделните  етапи  в  историческия  процес. 
Поставяйки  акцента  върху  периода  на  османското  утвърждаване  в  региона,  е 
необходимо  да  се  отбележи,  че  историческите  изследвания,  определящи 
развитието  на  османските  провинции  в  някогашната  Източната  България,  дават 
най-общи оценки за северната част на тези територии.
Цялостното  представяне  на  една  провинция  от  Югоизточна  Тракия  до 
Днепър присъства в някои общи изследвания по история на Османската империя. 
Българската  историческата  наука  достатъчно  задълбочено  разработва  въпросите 
по  история  на  източните  Причерноморски  територии  на  България,  като  отдава 
особено значение на административната им организация и тенденциите в тяхното 
развитие. В противовес обаче, практически неизследван остава османският период 
в историята на Северозападното Причерноморие. Липсва концепция за развитието 
на  Силистренската  провинция  като  цялостен  обект.  В  настоящия  труд  се  прави 
опит  за  реконструкция  на  организацията  на  Северозападното  Причерноморие  в 
рамките  на  провинция  с  център  Силистра,  което  позволява  проучванията  за 
Източна  България  да  се  свържат  в  цялостно  представяне  на  една  османска 
провинция, организирана върху български и съседни им земи.

4
Необходимостта  от  изучаването  на  проблемите,  свързани  с  регионалната 
история  на  Северозападното  Причерноморие,  позволяват  да  се  проследят 
въпросите  от  началото  на  османското  завоевание  и  да  се  види  поетапното 
териториално  разширяване  на  османската  администрация  в  рамките  на 
Силистренската  провинция.  Основните  спорове  за  началото  на  османската 
експанзия  се  водят  върху неуточнени  данни  за  подчинението  на  Молдова  в  края 
на XV или  началото  на XVI  столетие и по-нататъшното  управление  на васалните 
или крайграничните територии. В руската историография има тенденциозност при 
представянето  на  османския  период  в  Северозападното  Причерноморие.  Тя 
изключва  региона  от  общия  контекст  на  историята  на  османските  провинции  на 
Балканите.  Редица  васални  територии  и  земи  под  централизирано  османско 
управление  не  са  отразени  комплексно,  а  се  отбелязва  главно  социално- 
икономическото  развитие  на  региона  и  положението  на  населението  му. 
Дискусионен 
остава 
и 
последвалият 
период 
на 
руско-турски 
войни, 
характеризиращ  се  с  масово  придвижване  на  население  на  територията  на 
Северозападното Причерноморие. Без съмнение в основата на тази противоречива 
периодизация  са  различните  гледни  точки  за  историческото  място  на 
Северозападното Причерноморие.
Прегледът  на  различните  становища  за  периодизацията  на  османската 
история  на  Причерноморието  повдига  въпроса  за  спецификите  на  междинните 
етапи на владение на региона и  същността на споменатата по-горе проблематика. 
Детайлното  проучване  на  моментите  на  преход,  когато  през  стария  османски 
период  се  формира,  а  при  новото  руско  управление  се  запазва  по  своеобразен 
начин  административната  структура,  които  се  съчетават  в  единния  исторически 
процес,  би  стимулирало  по-категоричното  определяне  на  тенденциите  в  общото 
развитие на историята на региона.
Османският  период  в  Северозападното  Причерноморие  започва  през 
определяния  за  “класически”  период  XV-XVI  век,  който  се  характеризира  с 
развита институционална структура и силна централна власт, и завършва към края 
на XVI -  XVIII век, който се оценява като “упадък”. В изследванията се акцентира 
върху предпоставките за завладяване  от османците на северните територии  отвъд 
Дунав,  на  изграждането  и  динамиката  на  административно-териториалната 
структура  в  Северозападното  Причерноморие.  Докато  събитията  във  военно­
политическата  сфера  за  преминаване  на  изследваните  територии  под  османска 
власт  са детайлно  проучени,  то  в  историографията липсва  подобаващо  внимание 
към  състоянието  на  административното  управление,  териториалното  деление  и 
особено актуалният въпрос за съществуващите населени пунктове в региона.
Всичко  това  налага  проблемът  да  се  осветли  чрез  наличния  османо-турски, 
руски  и  румънски  изворов  материал,  като  османският  период  от  историята  на 
Северозападното  Причерноморие  се  разгледа  в  контекста  на  развитието  на 
Силистренската  провинция  през  XVIII  столетие.  Подобна  интерпретационна 
позиция  провокира  и  определя  интереса  към  темата на  настоящата  монография: 
“Силистренско-Очаковският еялет през XVIII -  нач.  на XIX в.  Административно- 
териториално  устройство,  селища  и  население  в  Северозападното  При­
черноморие”.
Значимостта  на проблема за състоянието  на административните  институции 
на Северозападното Причерноморие през XVIII век се определя от факта, че те са 
резултат  от  състоянието  на  османското  развитие  в  региона  и  показател  за 
протичащите  в  него  икономически,  политически  и  социални  процеси.  Неделима 
част  от  проблема  за  провинциалната  административна  система  представлява

5
териториалното  деление 
на  провинцията. 
Анализът  на  териториалната 
организация  и  функционирането  на  различните  административни  служби,  които 
обслужват  военната,  финансовата  и  данъчната  система,  би  очертал  по-ясно 
етапите  в  развитието  и  усвояването  на  тази  част  от  Причерноморския  регион. 
Изградената  административно-териториална  организация  би  определила  по-ясно 
мястото и на християнското население и териториалното му разместване.
Предмет 
на 
изследването 
е 
формирането 
и 
положението 
на 
административно-териториалните  единици  и  населените  пунктове  в  тях  през
XVIII  -   нач.  на  XIX  столетие,  като  израз  на  динамиката  на  развитието  и 
усвояването  на  Северозападното  Причерноморие  в  държавните  рамки  на 
Османската империя.
Поставяйки  в  центъра  на  анализа  въпросите  за  административно- 
териториалните единици в региона и селищата в тях през XVIII век, географският 
обхват  се  ограничава  в  рамките  на  отвъддунавските  територии  на  част  от 
балканските  провинции  на  империята.  Концентрирането  на  вниманието  точно 
върху Северозападното  Причерноморие  има няколко  причини.  Най-важната  сред 
тях  е  отдалечеността  на  северните  санджаци  от  центъра.  Това  определя  освен 
налагането  на  основните  османски  институции  и  структури  и  провеждането  на 
строг  контрол  над  местната  администрация  и  население,  още  и  местно 
традиционно  управление  с  ярко  изразен  етнически  характер.  Това  отличава 
региона  с  различна  степен  на  зависимост.  Той  притежава  статут  на  гранична 
територия с европейските държави, което създава предпоставки за различен начин 
на  формирането  на  населението  и  организацията  на  държавните  институции,  в 
сравнение с централните османски територии.
В  рамките  на  териториалното  разграничение  се  поставят  въпросите, 
определящи  периодите  на  формиране  на  административните  единици,  зависещо 
от  увеличението  на  подчиненото  население  и  териториалното  му разполагане  на 
терена.  Детайлното  представяне  на  съществуващите  през  османския  период 
селища би изяснило мащабите на усвояването на региона.
Изследването  поставя  широк  кръг  въпроси  от  периода  на  завладяването  на 
района до преминаването под руска администрация на земите на Северозападното 
Причерноморие. Това налага различен подход в разглеждането на проблематиката 
в  хронологически  аспект.  Ядро  на  изследването  е  периодът  XVIII  -   началото  на
XIX  век.  Разглеждайки  историческия  период  на  завладяване  и  етапите  на 
териториалното  разширяване,  в  изложението  се  разглеждат  и  събитията  от 
преходните XVI - XVII столетия.  Аналогично през същия период е представена и 
динамиката на административно-териториалното деление.
Хронологичните  рамки  на проучването  на  населените  пунктове  започват  от 
подписания  през  1699  г.  Карловацки  мирен  договор  и  установяването  на 
фиксираните  граници  на  османските  територии  в  Северозападното  При­
черноморие.
Сложността  на  хронологическите  рамки  е  свързана  с  наличието  в 
териториалните  граници  на  горепосочения  район  на  два  по-обособени  региона  с 
различен период на преход от османската към руската администрация. В първия -  
Днестърско-Бугското  междуречие  хронологичните  рамки  са  ограничени  през 
XVIII  столетие  до  1791  година,  а  вторият  -   Дунавско-Днестърският  регион,  е 
разгледан през XVIII -  началото на XIX в. до  1806 година.
Крайната  цел  на  проучването  е  пълното  и  точно  представяне  на 
съществуващите  населени  пунктове  на  Северозападното  Причерноморие,  като  се 
започне  от  най-малката  териториално-административна  единица  -   общината,  в

6
изградената 
провинциална 
административно-териториалната 
система 
на 
Османската  империя.  Задачата  е  да  се  изясни  общото  историческо  развитие  и 
тенденциите  в  цялостното  изследване  на  регионалната  история  и  да  се  разгледа 
тази територия като звено на цялостната Силистренска провинция от Югоизточна 
Тракия до река Днепър.
Конкретните  задачи  в труда  в  така очертаните  териториални,  хронологични 
и  тематични  граници  са:  1.  Да  се  анализират  историческите  предпоставки  за 
завладяването  на  Отвъдцунавските  територии,  постепенното  им  разширяване  и 
установяването  на  конкретните  териториални  граници  през  XVIII  столетие;  2. 
Възможно 
най-пълно 
да 
се 
представи 
административно-териториалното 
устройство  на  Северозападното  Причерноморие  от  първичното  деление  до 
изградената  провинциална  структура  през  XVIII  столетие  в  рамките  на 
Силистренско-Очаковския  еялет;  3.  Да се представи  положението  на териториите 
с  различен  статут  на  управление  и  особеностите  на  формирането  на  етническия 
им  състав;  4.  Да  се  изследва  селищната  мрежа  на  провинцията  през  XVIII  - 
първото  десетилетие  на  XIX  век,  като  се  представи  в  хронологическо- 
териториален  аспект  всяка  отделна  единица,  с  локализацията  на  селищата, 
посочени на карти-схеми за съответния регион.
Анализирайки  руско-турските  военни  конфликти,  в  изследването  се  прави 
опит  да  се  внесе  повече  конкретност  за  началния  период  на  административното 
деление  и  населените  пунктове  с  приемствеността  и  промените  им  през  XVIII 
столетие  до  началото  на  руското  администриране  в  региона.  Уточнява  се,  че 
Османската  държава  не  изгражда  стройна  и  унифицирана  териториално- 
административна  структура,  а  нейните  административни  единици  непрекъснато 
променят  границите,  статута  си  и  определящата  ги  терминология.  Това  обсто­
ятелство  изключва  възможността  за  изграждане  на  отчетлива  и  завършена 
статична 
картина 
на 
териториалното 
устройство 
на 
Северозападното 
Причерноморие, поради което акцентът в работата е върху динамиката на процеса 
и влияещите върху него фактори.
Характерът  на  поставените  цели  и  задачи  на  изследването  определят  и 
основния  подход  за  тяхното  решаване  -  диахронно-компаративният  анализ.  При 
него компонентите на местната администрация се представят в развитие, което се 
определя от централното управление, а особеностите им се открояват по-ясно при 
сравнения със съответните структури на други османски провинции.
При  реконструкцията  и  анализа  на  формирането  на  селищата  се  оперира  с 
комплекс  от  методи  и  подходи,  изграждащи  методологичната  основа  на 
изследването.  Широко  се  прилага  сравнително-историческият  и  системно-струк­
турният  анализ,  които  позволяват  да  се  покаже  еволюцията  от  формирането  на 
даден  населен  пункт  до  положението  му  при  преминаване  под  руска 
администрация.  Така  определени,  теоретично-методологичните  постановки  се 
вписват в набелязаната за проучване проблемна рамка с цел да се даде цялостен и 
обективен 
поглед 
върху 
административно-териториалното 
устройство 
и 
населението  в  Северозападното  Причерноморие  като  важен  елемент  на 
османската провинция,  изградена в  рамките  на източните  български  територии  и 
продължението й на север.

7
Глава  I
Северозападното Причерноморие в османската административно- 
териториална система за управление през XVIII в.
§ 1. Историко-географски преглед (XV-XVTII в.)
1.1.  Включване  на  земите  от  Северозападното  Причерноморие  в  състава  на 
Османската империя и териториалното им разширение през XV-XVII в.
Северното  и  Северозападното  Причерноморие  представляват  уникален 
масив  от  степи,  които  се  простират  от  Дунав  до  Дон.  Условно  тези  територии 
могат да се  подразделят на три историко-географски  части,  разграничени  от най- 
гол емите  реки  в  района  на  Причерноморието:  от  Дон  до  Днепър  -   Таврия  или 
Приазовие, от Днепър до Днестър -  Очаковска степ, а продължението на тази степ 
от  Днестър  до  Дунав  -   Буджак.  На  свой  ред  на  територията  на  Днестърско- 
Днепърското 
междуречие 
може 
да 
бъде 
обособена 
историческо- 
административната  единица  Очаковска  земя.  В  зависимост  от  териториалното 
разширение на Османската империя тя  обхваща земите от Днестър до Бут,  а през 
някои  периоди  се  простира  до  Днепър,  което  е  обусловено  от  договореностите 
между  османците  и  татарите  относно  контрола  върху  Буго-Днепърското 
междуречие.
Като се изхожда от това, че Османската империя през XVIII в. е достигала до 
северните  и  източни  граници  на  Очаковската  земя  и  ги  е  обхващала 
административно,  обект за изследване в настоящата работа е именно територията 
на  Северозападното  Причерноморие  от 
Б
іт
 
до
 
Дунав,  т.е.  Буджак  и  Очаковска 
земя в пределите на днешна Южна Украйна.
Буджак, който по своята конфигурация изглежда като ъгъл при сливането на 
реките  Прут  и  Дунав,  отдавна  притежава  старославянското  си  название  на 
местността -  “Угол”.  В  същото време,  според гръцки източници, още по време на 
разделянето  на  Стара  Велика  България,  за  територията  на  Северното  и 
Северозападното Причерноморие се използва старобългарското название “Онгъл” 
или  “Онголос”1.  През  XV  -   нач.  на  XVI  в.  Дунавско-Днестърското  междуречие 
попада  под  властта  на  турците  и  татарите,  в  резултат  от  което  завареното 
старославянско  название  се  трансформира  в  смислово  идентичното  тюркско  -  
Буджак  (
,
  Bucak)1
 2.  Този  топоним  в  продължение  на  няколко  столетия  се 
използва  като  географско,  административно  или  териториално  название  на 
региона, като се съхранява и до наши дни.
1 История на България. Том втори. Първа Българска държава. София,  1981, с. 76.; Гръцки 
извори за българската история. Т.З. София,  1960, с. 262, бел.5.
2 DECEİ, А. Bucak. -  In: İA. (İslam Ansiklopedisi). С. II. İstanbul,  1993, s. 442-447.

8
Фрагментът от карта на XVII в . : Typus Generalis Ukrainae five Palatinatuum 
Podoliae, Kioviensis et Braczlaviensis terras nova delincatione exhibens.
Произходът  на  названието  на  Буго-Днестърското  междуречие  също  така  е 
свързан  с  усвояването  на  тези  терени  от  номади-тюрки.  В  Северозападното 
Причерноморие  през  XV  столетие,  след  заселването  на  кримските  татари  в 
степния регион, в устието на Днепър се изграждат редица фортификации. Историк 
и географ от Дамаск Абул-Феда (1273-1323) още в ранни пътеписи посочва реката 
Днепър  с  тюркското  й  название  “Озен”  или  “Ози”  (Özen  ~  Ozi)  .  Впоследствие 
това  тюркско  название  на  Днепър  дава  наименованието  и  на  една  от 
новопостроените  тук  крепости.  Обикновено  османците  употребяват  за  нея 
названието Ози, Озу, а понякога Узи (Ozi kalesi или Özü kalesi) за обозначаване на 
“Днепърска  крепост”.  Околното  украинско  и  полско  население  нарича  тези 
фортификации  за  относително  кратък  период -  Дашов1
 2
 3,  а  като  трайно  славянско 
наименование  се  налага  -   Очаков4.  Същевременно  в  молдавските  източници  се 
среща най-вече производното от тюркското название -  “Возия” или “Воджия”.
“Очаковска”  -   като  славянско  название  на  крепостта,  също  както  и 
еквивалентът  му на  османотурски  език -   “Ози”,  дълго  се  използват  в  писмените 
източници и дават отражение върху наименованието на цялата територия на Буго-
1 Брун, Ф. Крым в половине XVIII столетия. Одесса,  1867, с. 2-5.
2 Абрагамович, 3. Старая турецкая карта Украины с планом взрыва Днепровских порогов и атаки 
турецкого флота на Киев. -  В: Восточные источники по истории народов Юго-Восточной Европы. 
T. II. Москва,  1969, с. 79.
3 Skarbiec dyplomatow papieskich, krolewskich, ksi^zçcych; uchwal narodowych, postanowien roznych 
wladz і urzqdow poslugujacych do krytycznego wyjasnienia dziejow Litwy, Rusi Litewskiej і osciennych 
im krajow. Zebra! і w tresci opisal Ignacy Danilowicz. Tom I. Wilno,  1860, p. 330-331.; Сборник князя 
Оболенского. № I. Москва,  1838, с. 88.
4 Русов, А. А. Осада и взятие Очакова.(1788). -  Киевская старина (отдельный оттиск). Киев, с. 589.

9
Днестьрското  междуречието  като  Очаковска  земя1  (  JjŞ>  ts jjl  ,  Ozi  çölü). 
Впрочем,  столетия наред широко се използват също така и някои други названия, 
но  практически  винаги  в  съответното  словосъчетание  на  историко-географския 
топоним  фигурира  и  видима  връзка  с  Очаков,  от  рода  на:  “Очаковска  степ”1
 2, 
“Очаковска  област”3  или  “Земя  на  очаковските  татари”  (Ozi  tatarlarının  toprağı4, 
Ozi tatarları çölü5).
Същевременно в много славянски източници за съвкупното обозначаване  на 
териториите  на  Буджак  и  по-голямата  част  на  Очаковската  земя  като  цялостен 
регион от Дунав до Днепър и особено в дипломатически преписки дълго време се 
използва  терминът  “Белгородщина”6  -   от  славянското  название  на  крепостта 
Белгород, която по онова време е условен център на околните земи.
Северното  Причерноморие  със  своя  просторен  степен  ландшафт  винаги  е 
привличало  номадски  народи  от  Азиатския  изток.  По  своята  същност  западната 
част  на  голямата  степ  “Дешт-и  Кипчак”  представлява  своеобразен  “коридор”  от 
азиатските предели  към Европа.  Този регион  през  цялото  време  остава в  центъра 
на редица исторически събития с отражение върху Югоизточна Европа, кръстопът 
е на различни интереси и на стремеж към разширение на жизнено пространство от 
изток  на  запад,  което  и  обуславя  на  своя  ред  голямото  внимание  от  Запада  към 
споменатия  терен.  По-късният  период  от  историческото  развитие  на  региона  се 
характеризира  с  по-трайно  население  и  продължителното  му  пребиваване  в 
степите, което още в състояние на протодържавно образование доста стремително 
осъществява  икономическа  дейност,  контактува  със  земеделския  свят  в 
икономическото  и  културното  пространство,  като  по  такъв  начин  възникват 
предпоставки за създаване на кримско-татарска държава7.
В 
резултат 
от  завоюването 
на  територията 
на 
Северозападното 
Причерноморие  от  Златната  орда  през  първата  половина  на  XIV  в.  се  оформя 
своеобразен вариант на номадската култура на различна етногенетична основа от 
остатъци на хуни, българи, печенеги, половци, “черни клобуци” и други номади8 -  
от  тюркски  конгломерат.  Присъствието  на  тези  територии  на  номади, 
възникването  на тяхна държавност и  системи  на управление  от  военно-номадски 
обединения  -   това  са  въпроси,  които  до  последно  време  остават  актуални  в 
историографията  на  изследвания  регион  и  са  едни  от  най-интересните  и 
недостатъчно проучени.



Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27


©stom.tilimen.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет