Програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население



жүктеу 53.87 Kb.
Дата03.07.2017
өлшемі53.87 Kb.
түріПрограма
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РАДОН В СГРАДИ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА

БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ

2013 – 2017 г.
ВЪВЕДЕНИЕ И ОСНОВАНИЕ

Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята. Радонът, който има няколко изотопа, е естествено срещащ се безцветен и без мирис радиоактивен благороден газ. Радонът е инертен газ и може да мигрира на значителни разстояния от мястото на образуване.

Естественият уран е разпространен по цялата земна кора. Съответно радонът, като член на уран-радиевото семейство, същи е разпространен навсякъде по Земята – в почви, скали, минерали, води, въздух. От голямо значение за отделянето (еманацията) на радон е концентрацията на радий-226 в почвата, както и нейната пропускливост. Различните типове скали и почви имат различно съдържание на радий-226 и различна пропускливост.

Концентрацията на радон във въздуха на открито и съответно в сгради зависи от климатичните условия и през сезоните варира в широки граници.

Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито. Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите разположени под нея. Като инертен газ радонът може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини в основата. Други източници на радон са строителните материали и питейната вода от водоснабдителните системи. В отделни случаи е възможно някой от тях да излезе на първа позиция. Например, в райони с уранодобив могат да се срещнат жилища, за които като строителни материали са използвани отпадъчни материали с високо съдържание на радий. В този случай строителните материали са основния източник на радон. Водите могат да се окажат основен източник за населени места в близост до радонови минерални бани. Откритият атмосферен въздух може да има принос в много редки случаи – например в близост до уранови рудници, на места, които са много специфични в геоложко, релефно и климатично отношение.

Рискови фактори и здравни ефекти

Основният път на облъчване от радон и дъщерните му продукти е чрез инхалиране (вдишване). Краткоживеещите дъщерни продукти от разпадане на радон се отлагат върху аерозолни частици и прах във въздуха или по повърхности в стаята. В затворени помещения равновесието между радона и краткоживеещите му дъщерни продукти зависи от няколко фактора, най-вече от аерозолната концентрация, съотношението между обема на помещението и обмена на въздуха и други. Вдишани тези частици се прикрепят по дихателните пътища и водят до облъчване на чувствителните клетки в белодробната тъкан от алфа и бета частици. Сведения за повишена смъртност от заболявания на дихателната система сред определени групи от подземни миньори в Централна Европа датират от шестнадесети век. За първи път през двадесети век е предположено, че радон е причина за рак на белия дроб при миньори, а през 1951 г е доказано, че облъчването се дължи практически изцяло на краткоживеещите му продукти на6 разпадане. Епидемиологични проучвания на подземни миньори, изложени професионално на високи концентрации на радон, убедително показват повишен риск от рак на белия дроб, както за пушачи, така и за непушачи.

След 1990 г. са проведени голям брой проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в общата популация. С по-големи мащаби са проучванията в Европа, Северна Америка и Китай. Въз основа на тези данни СЗО направи оценка, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Ракът засяга не само отделния индивид, но и неговите близки и има големи икономически последствия за всяко едно общество, свързани със загуба на доходи и средства за здравни грижи. Ето защо наличието на национална програма за контрол на радон в сгради, която цели намаляването на заболяемостта и смъртността от рак на белия дроб чрез системно и разумно приложение, използвайки основани на доказателства стратегии за профилактика и оптимално използване на наличните ресурси, ще бъде обществено-значима здравна програма.

- При проектиране и строителство на нови сгради (жилища, обществени, производствени, служебни сгради и други) се препоръчва средногодишната равновесна еквивалентна концентрация (СГРЕК) на радон във въздуха на помещенията да не е по-голяма от 100 Bq m-3 [еквивалентно на 250 Bq m-3 концентрация на радон];

- За вече построени сгради се препоръчва СГРЕК на радон във въздуха на жилищни помещения да не е по-голяма от 250 Bq m-3 [еквивалентно на 600 Bq m-3 концентрация на радон].

При констатиране на стойности над препоръчителните нива трябва да се предвидят защитни мерки, като подобряване на вентилацията, намаляване на постъпването на радон в помещенията и други.
ЦЕЛИ

Стратегическа цел

Формиране и провеждане на дългосрочна политика за намаляване и предотвратяване риска за здравето на българските граждани в резултат от въздействието на високи концентрации на радон в сгради.



Оперативни цели

- Да се поставят основите на системна национална политика, насочена към намаляване въздействието на радон в сгради, с цел превенция на риска за здравето чрез законодателни, административни и обществени мерки.

- Да се изготви радонова карта на България.

- Да се създаде система за контрол на нови и съществуващи сгради по отношение референтните нива на радон.

- Да се подобри обществената осведоменост.

- Да се създаде система за контрол на радон на работните места.



ПРИОРИТЕТИ - ЕТАПИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА

1. Промени в националното законодателство, отразяващи новите изискванията свързани със съдържанието на радон в сгради.

2. Изменение на действащите или изработване на нови нормативни актове за техническо ограничаване нивата на радон в сгради.

3. Провеждане на представително Национално проучване за нивата на радон в сгради.

4.Създаване на публичен Национален регистър на лаборатории и експерти с призната компетентност за измерване на радон в обществени и жилищни сгради.

5. Създаване на национална база данни, обединяваща резултатите от всички измервания свързани с концентрацията на радон в сгради.

6. Определяне на райони с повишен радонов риск.

7. Анализ на състоянието за контрол при проектирането, изпълнението и приемането на нови сгради и актуализирането му в съответствие с европейските практики.

8. Разработване на стратегия за комуникация, отчитаща специфичните особености, приоритети и функции на различните целеви групи.

9. Въвеждане облъчването от радон като задължителен параметър при оценка на професионалния риск.


ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

В края на 2017 г следва да се очаква:

- Цялостно хармонизиране на законодателството в областта на радиационната защита, строителството и здравословни и безопасни условия на труд;

- Въвеждане на технически ограничения в строителните стандарти при ново строителство и реконструкция на стари сгради;

- Провеждане на национално проучване на нивата на радон в България; 20

- Прилагане на противорадонови мероприятия в поне 5% от обществените сгради, в които са установени концентрации над 300 Bq m-3;

- Поне 30% изготвяне на радонова карта на България, базирана на проведени измервания;

- Поне 30% от строителните експерти да имат знания за прилагане на технически радонови ограничения при строителство на нови сгради и реконструкция на стари;

- Постигане на медийно покритие, достигащо до 30% от българското население;

- Поне 10% от службите по трудова медицина да бъдат обучени във връзка с въвеждането на измерването на радона като фактор на работната среда.



ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

Министърът на здравеопазването създава Национален координационен съвет (НКС) за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население, определя негов председател и утвърждава правилник за дейността му.



Създадени са областни звена координиращи изпълнението на програмата на областно равнище, като областния координатор на програмата за област Кюстендил е представител на РЗИ Кюстендил.

Областния координационен съвет включва представители на РЗИ Кюстендил, областната администрация, общинските администрации, Регионалния инспекторат по образование, Регионалната дирекция за национален строителен контрол, РИОСВ Перник и Дирекция Инспекция по труда Благоевград.



©stom.tilimen.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет