Представители на български етноси дали своя принос в развитието на световната култура



Дата18.08.2018
өлшемі534 b.



Ако хората се научат да живеят в съгласие и мир те могат да използват всички културни и нравствени блага на различните етнически ценности и своеобразия – у едни етноси да се цени гостоприемството и топлото отношение към госта, у други – по-високата организираност в работата, у трети - уменията да обработват земята, а у четвърти – насочеността към високи технологии. Общото за всички е стремежът да живеят свободно,да изхранват спокойно себе си и децата си, да могат да се развиват и да са щастливи.

  • Ако хората се научат да живеят в съгласие и мир те могат да използват всички културни и нравствени блага на различните етнически ценности и своеобразия – у едни етноси да се цени гостоприемството и топлото отношение към госта, у други – по-високата организираност в работата, у трети - уменията да обработват земята, а у четвърти – насочеността към високи технологии. Общото за всички е стремежът да живеят свободно,да изхранват спокойно себе си и децата си, да могат да се развиват и да са щастливи.



Представители на български етноси дали своя принос в развитието на световната култура:

  • Представители на български етноси дали своя принос в развитието на световната култура:









Творчеството на писателя е отличено също с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната германска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.

  • Творчеството на писателя е отличено също с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната германска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.

  • В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.

  • По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество „Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.





Една от най-популярните български поетеси ДОРА ГАБЕ е също от еврейски произход. Тя е учила в Софийския университет, следвала е в Женева и Гренобъл. Съпруга е на Боян Пенев – един от големите интелектуалци на България от началото на ХХ век. Много пътува по света. Учредителка на българския ПЕН-клуб. Общественичка. Издава поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени...Извършва стотици преводи от полски, чешки, руски, френски, гръцки. Нейни произведения са превеждани и издавани в над двайсет страни.

  • Една от най-популярните български поетеси ДОРА ГАБЕ е също от еврейски произход. Тя е учила в Софийския университет, следвала е в Женева и Гренобъл. Съпруга е на Боян Пенев – един от големите интелектуалци на България от началото на ХХ век. Много пътува по света. Учредителка на българския ПЕН-клуб. Общественичка. Издава поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени...Извършва стотици преводи от полски, чешки, руски, френски, гръцки. Нейни произведения са превеждани и издавани в над двайсет страни.



  • Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора Габе за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“. От 1917 до края на живота си Дора Габе развива активна преводаческа дейност.

  • Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Леополд Стаф, Антони Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, Иржи Волкер, Е. Флеч, Витезслав Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Ярослав Сайферт, Арнолд Слуцки, Владислав Броневски, В. Имбер, Самуил Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, Менелаос Лундемис, Янис Рицос и много други.





Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за децапревежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

  • Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за децапревежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

  • Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.

  • Получава награда за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. – за принос към българската култура и разбирателството между нациите.





Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов. По това време Владигеров прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918 – 1920 г. отбива военната си служба в България.

  • Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов. По това време Владигеров прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918 – 1920 г. отбива военната си служба в България.

  • Още като студент постига и първите си международни успехи – на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения. В тези години създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други.





Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г. на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]

  • Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г. на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]

  • През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

  • Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“

  • Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004)

  • Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010)

  • Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.









Гостувал в със спектаклите си в:

  • Гостувал в със спектаклите си в:

  • Германия, “От земята до небето” – Ник.Русев

  • Полша, Русия, “Волпоне” – Бен Джонсън

  • Грузия, “Гардеробът” – Ст.Стратиев

  • Македония “Самоубиецът” – Ник.Ердман

  • “Камината” – Марг.Минков

  • Биеналето в Бон “Бая си на бълхите” – Б.Папазов

  • Автор на Международен уоръкшоп “Балканите четат Радичков”





Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а от 1965 г. диригент.

  • Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а от 1965 г. диригент.

  • Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината“. Организира редица вокални състави („До, ре, ми, фа“, „Студио В“), , радиопредаването на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) на БНР „Тромбата на Вили“, телевизионното предаване „Студио 1“. Създава множество песни и пиеси за бигбенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Сопот (Полша), Дрезден.















  • Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

  • За международната музикална общественост го открива Джо Бойд.

  • През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.





Дебютът ѝ като джаз певица е в популярния по онова време столичен джаз клуб „Операта“ с квартета на Марио Станчев. Пред публиката я представя известният наш джаз-пианист, лидер на формацията. Първата ѝ голяма изява е като солистка на Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян - концерт, излъчен по БНТ.

  • Дебютът ѝ като джаз певица е в популярния по онова време столичен джаз клуб „Операта“ с квартета на Марио Станчев. Пред публиката я представя известният наш джаз-пианист, лидер на формацията. Първата ѝ голяма изява е като солистка на Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян - концерт, излъчен по БНТ.

  • Първото ѝ участие на световен фестивал е през 1981 г. на фестивала в Хюстън, САЩ. След това участва на фестивали в Памплона (Испания), Париж, Нанси и Мюлюз (Франция), Инсбрук (Австрия), Берлин, Дуисбург и Viersen (Германия), Кноке (Белгия), Прага и Зилина (Чехия), Атина и Солун (Гърция), Анкара, Истанбул и Измир (Турция), Ниш, Белград (Сърбия), Москва, Криворог и Новосибирск (бивш СССР), София и Варна (България) и други.

  • Сред имената, с които Йълдъз Ибрахимова работи, са Антоан Ерве, Франсоаз и Луи Монтен, Ив Робер, Иво Папазов — Ибряма, Жан Луи Лоньон, Лайош Дудаш, Майкъл Алперин, Окай Темиз, Aнатолий Вапиров, Владимир Тарасов, Петер Ковалд, Антони Дончев, Васил Пармаков, Урс Лимгрубер, Рудолф Дашек, Зина Паркинс, Карло Рицо, Кристоф Хаберер, и много други. Има реализирани проекти със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Президентския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Измир, Симфоничния оркестър на Истанбул (Турция), Петербургската филхармония и други.



През 1998 г. печели наградата на турското списание „Jazz“ за вокалист на годината. Същата година е удостоена с приза „Баларт“ на сдружение „Българска духовност“ - за изключителен принос в приобщаването на балканската култура към световната. Носител е на най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България - „Кристална лира“. А на Световния форум за екология и социално развитие в Йоханесбург - Южна Африка през 2002 г. е специален посланик на ООН. Там изнася концерт, на който представя България и Турция. Едно от последните признания е наградата за изключителен принос в развитието на джаза, както и за най-добра промоция на джаз за 2009 г. от Международния джаз-фестивал „Нишвил“.

  • През 1998 г. печели наградата на турското списание „Jazz“ за вокалист на годината. Същата година е удостоена с приза „Баларт“ на сдружение „Българска духовност“ - за изключителен принос в приобщаването на балканската култура към световната. Носител е на най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България - „Кристална лира“. А на Световния форум за екология и социално развитие в Йоханесбург - Южна Африка през 2002 г. е специален посланик на ООН. Там изнася концерт, на който представя България и Турция. Едно от последните признания е наградата за изключителен принос в развитието на джаза, както и за най-добра промоция на джаз за 2009 г. от Международния джаз-фестивал „Нишвил“.





Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са отбелязани и с многобройни награди, увенчаващи яркия талант на своя създател, признание за голямото изкуство:

  • Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са отбелязани и с многобройни награди, увенчаващи яркия талант на своя създател, признание за голямото изкуство:

  • Награда за скулптура на Международния симпозиум в Бургас ’78 г., от Националната художествена изложба в Плевен ’78 г., Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери ’81 г., Първа награда от Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово ’83 г., награда за портрет на художника Борис Димовски (1983 г.), Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства - Париж, „За изключителни заслуги към човешката общност” ’85 г.; Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в гр. Гданск, Полша, през 1987 г., Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987 г.; Почетен диплом на Министерството на културата на Армения през 1989 г.; Почетен диплом на фондация „Арт Хоризонтс” - Ню Йорк през 1989 г., Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков през 1989 г., Наградата на веригата Юнекура – Япония през 1996 г., Наградата на асоциация „Арт диалог” за най-добър чужд автор за периода 1989-1996 г. Негови произведения се намират в почти всички галерии в страната, както и в много частни колекции и музеи в чужбина: Музей „Пушкин” - Москва, Фондация „Лудвиг – Кьолн”, Национална галерия - Ереван, Национална галерия - Варшава, Музея „Маннцу” - Токио, Музей „Корита” - Токио, „Статис музеум”, Отаро - Япония, Фондация „Екли” - Париж, Музей „Тилсен” - Канада, Национална галерия – „Анкара”.



През юни 2009 г. му е присъдено почетното звание „доктор хонорис кауза” на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии за големия му принос към българската култура и активната гражданска позиция.

  • През юни 2009 г. му е присъдено почетното звание „доктор хонорис кауза” на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии за големия му принос към българската култура и активната гражданска позиция.

  • На 24 юни 2009 г. в Москва в театъра „Етсетера” Вежди Рашидов получи Голямата награда в областта на скулптурата „ВЕРА” на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност”.

  • На тържествена церемония в Москва на 6 март 2010 г. Вежди Рашидов бе удостоен със званието академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество.

  • На 14 юни 2012 г. в Ереван Армения награди Вежди Рашидов с най-високото отличие – Златен медал за изключителен принос в културата.





Джоко Росич е сред малцината актьори в наше време, които могат да се похвалят с успешна кариера в различни национални кинематографии едновременно. През 2010 година във Варна получава почетно отличие за цялостното си творчество. A няколко месеца по-рано стана първият чужденец със специална награда за принос към унгарското кино. Преди тази награда е била присъждана само на унгарски актьори за изключителните им заслуги.

  • Джоко Росич е сред малцината актьори в наше време, които могат да се похвалят с успешна кариера в различни национални кинематографии едновременно. През 2010 година във Варна получава почетно отличие за цялостното си творчество. A няколко месеца по-рано стана първият чужденец със специална награда за принос към унгарското кино. Преди тази награда е била присъждана само на унгарски актьори за изключителните им заслуги.

  • Успешното участие на Джоко Росич не само в унгарски, но и в немалко югославски, германски и италиански продукции, го превръща в една от рядко срещаните международни кинозвезди.



За да разберем различията във възгледите и ценностите на хората,трябва да можем да се поставяме на мястото на другия, да разберем, че всички етноси имат еднакви права да живеят свободно и достойно, и да проявяваме толерантност към разликите.

  • За да разберем различията във възгледите и ценностите на хората,трябва да можем да се поставяме на мястото на другия, да разберем, че всички етноси имат еднакви права да живеят свободно и достойно, и да проявяваме толерантност към разликите.







Емил КрасимировТодоров

  • Емил КрасимировТодоров

  • Светлин Асенов Драмов

  • Александра Емил Циркова

  • Беатриче ГеоргиеваТомова

  • Вероника Яворова Стефанова

  • Елица Бориславова Свиленова

  • Илиан Николов Ганчосов

  • Лидия Александрова Кечеджиева

  • Лидия Димитрова Вецева

  • Любомир Габриелов Даковски

  • Милица Томова Томова

  • Петър Красимиров Методиев

  • СимеонТраянов Минев

  • Мартин Любомиров Любенов

  • Теодор Емилов Гебов







©stom.tilimen.org 2017
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет